Офицер, който успява и в щаба, и на фронта

Pan.bg 18 фев 2019 | 11:09 views (305) commentaries(0)
img
Източник:"Armymedia.bg'';Автор БА

Генерал Никола Бакърджиев е роден през 1881 г. във Велико Търново. След гимназията завършва Военното на Н. В. училище. Първия си офицерски чин – подпоручик, получава през 1901 г. и служи в армията до 1934 г. В началото е назначен в 5-и артилерийски полк в Шумен. Три години след това Бакърджиев отива в Генералщабната академия в Торино, Италия, и там стажува в 63-ти Италиански пехотен полк и в Кавалерийския полк на Милано. През 1907 г. получава дипломата от академията и същата есен е назначен за старши адютант в 1-ва бригада на 7-а Рилска пехотна дивизия. За кратко попада и в секцията „Военни съобщения“ при Щаба на армията, но скоро след това – през септември 1908 г., вече преподава общата тактика във Военното училище. След преподаването той служи в 1-ви конен полк и в 5-и артилерийски полк. Не след дълго обаче е върнат отново като помощник-началник на секция „Военни съобщения“ и се отдава на организирането на комуникациите в българската войска и на проучването на възможността българските железници да бъдат използвани за военни цели.
Междувременно Балканската война наближава и Бакърджиев е назначен за началник на Строевата секция към Щаба на армията, а след началото на войната става помощник-началник на Оперативната секция. Взема активно участие в осигуряването на настъпателните операции на българската армия в Източна Тракия, Македонския театър на военните действие и при обсадата на Одрин.
Одрин пада и той е назначен временно за началник на Оперативната секция при Щаба на армията. Както пишат в старите романи по това време нашият герой симпатизира на кръговете около Прогресивно-либералната партия, които са против настъплението на българската войска след Одрин за установяване на границата по линията Мидия–Енос. Той участва и в определянето на условията за примирието от 20 ноември 1912 г. Докато трае примирието, капитан Бакърджиев придружава чуждестранните делегации, които посещават позициите пред Чаталджа.
През Първата световна война от 1915 до 1918 г. Бакърджиев е началник на Оперативната секция при Щаба на Армията и участва в планирането и организирането на всички операции на българската войска. В това време главнокомандващият на действащата армия генерал Никола Жеков решава, че щабните офицери трябва да отидат по бойните части, за да натрупат и практически опит. По тази причина




Бакърджиев през 1916 г. е назначен за командир на дружина в 1-ви Софийски пехотен полк. С дружината си участва в боевете за Тутраканската крепост. Води битки при селата Паркьой, Милчнова, Черна вода и Балтажещи.

image


През март 1917 г. е повишен в чин подполковник. През април следващата година заедно с подполковник Димитър Азманов (заедно с А. Ганчев той издава първия по рода си у нас сборник „Тактически задачи“, предизвикал голям интерес във военните среди)посещават Западния фронт по покана на германското командване. След като се завръщат, двамата изготвят доклад до Щаба на Действащата армия, в който казват, че Германия е напът да загуби войната. За съжаление, в Щаба не обръщат внимание на този извод.
В края на 1919 г. Бакърджиев е повишен в чин полковник и назначен за началник на Военноисторическото отделение. Отделението има задача да напише пълна военна история. На практика полковник Бакърджиев оглавява Военноисторическата комисия и е редактор на военните издания.
Известно време той е пак в строя като командир на 3-ти Бдински пехотен полк във Видин, след което през декември 1920 г. отново се връща в Щаба на армията като началник на Оперативното отделение. От април 1921 г. полковник Бакърджиев поема командването на 7-а Рилска пехотна дивизия. През август 1922 г. отново е назначен за началник на Военноисторическото отделение и за председател на Военноисторическата комисия към Щаба на армията. В този период той отделя много време за обобщение и анализ на действията на българските войски във войните за национално освобождение и обединение.

Става министър, прави реформи и пише книги по военно изкуство

През юли 1923 г. полковник Никола Бакърджиев е назначен за началник на Втора инспекционна област с център в Пловдив. През февруари 1926 г. е повишен в чин генерал-майор, а през май става началник на Щаба на армията. На този пост остава до 1929 г.
През 1928 г. е разработен нов план за военновременно развръщане на армията. Според него българската войска по време на война се състои от действаща териториална и стопанска армия. За изпълнението на плана мирновременният състав на армията е променен и започват организационни и структурни реформи. В тази връзка Бакърджиев през януари 1929 г. е назначен за военен министър, а през май 1930 г. е повишен в чин генерал-лейтенант.

image

През същата година в армията се разгаря скандал. В основата му са твърдения за получени сведения в разузнавателната секция при Щаба на армията, че екземпляри от строго поверителни заповеди са попаднали в чужди военни ведомства. Бакърджиев разпорежда да започне разследване на случая и резултатите да се докладват в Щаба. В разследването са допуснати грешки, които политическите му опоненти използват, за да настроят обществото срещу него и да го дискредитират. За да защити честта на пагона той подава оставка.
След този случай Цар Борис III го връща на предишната му длъжност – началник на Щаб на войската.
В началото на май 1934 г. в България избухва правителствена криза. На 9 май за военен министър е назначен генерал-майор Атанас Ватев, председател на Военния съюз. Бакърджиев е недоволен от този факт, както и от навлизането на политическите борби в армията, и подава оставка. На 16 май 1934 г. е произведен в най-високия чин – генерал от пехотата и скоро след това напуска армията и преминава в запаса.
Генерал Бакърджиев пише и редица книги, които са много ценен принос във военната ни летопис. Той е автор на „История на Сръбско-българската война 1885 г.“ в частта „Описанието на театъра на военните действия“, на „Военното колоездачество“, „Големите румънски маневри в Добруджа през 1911 г.“. Издава и сборници със статии, публикувани в списание „Военен журнал“ и вестник „Народна отбрана“, под заглавия „Нашето генералщабно ведомство трябва да съществува“ и „Принципите на военното изкуство“. Той е автор и на „Първото ми назначение за началник на Щаба на войската през 1926 г.“ и „Основи на теорията за подготовката на войната“.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker