«Генерал Скобелев — пълководец на Суворов равен»

Pan.bg 17 авг 2016 | 13:10 views (4248) commentaries(0)
img
„Моето верою е кратко: любов към отчеството, свобода, наука, славянство“
ген. М. Скобелев

Талантливият пълководец генерал Михаил Дмитриевич Скобелев е роден в Петербург на 29.09.1843 г. Произхожда от род дал на Русия три поколения храбри войни. Внук е на известният безрък генерал И. Н. Скобелев, отличил се в Отечествена война през 1812 г., награден с Георгиевски кръст за храброст и син на Д. И. Скобелев, участник в Освободителната война. На 18 години Скобелев постъпва в Математическия факултет в Петербург, но заради прогресивните си разбирания и участие в демонстрациите за отмяна на крепостното право е изключен. По късно постъпва в Николаевската Генералщабна академия и я завършва с отличие.

Много млад Скобелев взима участие в редица походи в Азия, където показва лична храброст и боеви способности. За отличието му при Хива през 1873 г. получил златна сабя с надпис “За храброст”, орден “Св. Георги Победоносец” – III и IV степен и златна шпага украсена с диаманти, както и чиновете полковник и генерал-майор с назначение в свитата на Негово величество.

Мъжество и храброст проявява генерал Скобелев в подготовката и преминаването на река Дунав през лятото на 1877 г. Неутрализирането чрез минни заграждения на турската флота се явява главна задача на руското командване. За поставяне на минни заграждения към румънското село Парапан, разположено между Русе и Зимница, се отправили група парни и гребни лодки. Поради силното противниково наблюдение моряците извършват работата през нощта. За противодействие срещу близко стоящия противник генерал Скобелев разположил на брега стрелци и оръдия.

Благодарение на смелата атака на миноносната лодка “Щука”, под командването на лейтенант Скридлов, два турски кораба са потопени. След успешното миниране на определения участък флотилията се разположила на почивка на 500 сажена от неприятелския бряг, зад който се намирала конна батарея с 8 големи оръдия и 1 батальон стрелци. Веселейки се шумно те не подозирали грозящата ги опасност, благодарение на навременната и решителна намеса на генерал Скобелев и полковник Струков са спасени 140 матроси и стрелци. Двамата, до плещи във водата, под непрекъсната дъжд от турски снаряди, настаняват ранените и оцелелите в лодки.

На тези, за които нямало място хвърляли моряшки пояси, а не умеещите да се задържат над водата прикрепили за лодките. Последни излизат от водата двамата храбри командири. Тогава чуват




отчаяни викове за помощ. Отново скачат в лодката, стигат на другия бряг и спасяват останалия гвардейски моряк Шулски.

Генерал Скобелев участва като доброволец заедно с двама офицери от Владикавказко-Осетинския полк и 30 души казаци и осетини в първия опит за преплуване на река Дунав. Неговият добър кон на няколко пъти изгубвал силите си, а генерала го грозяла смърт. В тези мигове наблюдаващите го от бpera примирали от ужас. Неговата решителност и смелост се увенчали с успех и заедно с един от казаците стига до брега и стъпва на българска земя. Останалите поради големите трудности се връщат обратно. И както пише английският журналист Форбс, който лично наблюдавал подвига му – “Скобелев показа пътя на всички без изключение, даже и на самия цар и той много естествено очакваше, че неговото държание ще изтрие и най-дълбокото вкоренено недоверие към него”. За проявеното мъжество и храброст показани при преминаването на река Дунав при Зимница през 1877 г. генерал Скобелев е награден е орден “Св. Станислав” с мечове.

Незначителните длъжности, които заемал в началото на войната не го смутили. Събитията и изключителната му храброст в сраженията при Ловеч, Плевен и Шипка налагат пълководческият му талант.

В своето донесение до Главнокомандващия, началника на отряда ген. Имертински съобщава:

“Репутацията на този блестящ по своите способности и храброст генерал е дотолкова позната на Негово Царско Височество и на цялата армия, защото на мен остава да Ви доложа само, че успехът при Ловеч се дължи предимно нему – Скобелеву”.

Възпитан в прогресивните традиции на руското военно изкуство Скобелев се нарежда на първо място сред руските военни началници по ученолюбивост, пословична храброст, хладнокръвие и отлични познания в областта на военната история. Той обичал своя народ, обичал и ценял руския войник. Тази бащинска любов и грижа към подчинените го правят любим командир. За него офицерът Гейтман е записал: “Когато Скобелев заговори с нас ние веднага чувстваме готовност даже 100 пъти да умрем за него, само да бъдем под негово командване.” Скобелев обичал военното дело. Неговите знания по военна история били поразителни. “Да бъдеш със Скобелев, това значи да се учиш самия ти така” — пишат за него ординарците му.

В бой и на бивак той е бил винаги сред войниците, хранел се с тях, спял с тях и споделял всички несгоди на войната. Отлично разбирал значението на личния пример на командира в боя и така действал в сраженията. В своето пълководско изкуство Скобелев показва забележително майсторство. Учел подчинените си, че всички родове войски са длъжни да се жертват в името на свободата, че е необходима готовност за саможертва, взаимна подкрепа и подпомагане.
Доверието и любовта на офицери и войници към Скобелев били безгранични. Ето какво разказва участник във войната:

"В начало нашите казаци не бяха някак сдружени, но не мина и половин час и по между ни се завърза дружелюбен разговор.
Петима от тях са били със Скобелев в Севлиево и Ловеч. Трябва и ги чуете с какъв жар те говорят за него! Положително той за тях е свръхестествено същество… Те го наричат не иначе, а „Скобел”, което на руски означава дърводелски нож и главната негова заслуга след храбростта му разбира се, считаме това, че гой е общителен с нашего брата войника, че е внимателен и грижлив и почне ли да говори, всяка негова дума ни е понятна”.

Много ласкаво се изказва за Скобелев и ген. М. И. Драгомиров.

“Не мога да не засвидетелствувам също за голямата помощ оказана ми от ген. Скобелев, вземащ на себе си с пълна готовност всички назначения не изключващи и ординарските. И за това благотворно влияние, което той оказва на младите със своето забележително неизменно и ясно спокойствие”.

Генерал Скобелев умира много млад – 39 годишен в разцвета нa своите сили и талант. На лентата на венеца, положен на гроба от Генералщабната академия било написано:

“На героя Скобелев – пълководец на Суворов равен”.

bgr.news-front.info
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker