Емил Нешев: Единствени в ЕС сме без хеликоптер линейка, а ни трябват поне 5 за реакция в “златния час”

Pan.bg 15 авг 2019 | 06:29 views (255) commentaries(1)
img .24chasa.bg


Цветелина Стефанова




Лятно време спасяването е само на ръце, колата стига, докъдето има път, казва шефът на Планинската спасителна служба

Губят се хората, които подценяват планината

Само през миналата седмица имахме 10 спасителни акции

Издирването на туристи може да струва и 150 хил. евро

Тръгвайте към върховете с уважение и респект

В планината тръгвайте по ясен маршрут, добре екипирани, със зареден телефон, вода и храна

- Г-н Нешев, близо две денонощия спасители търсиха изгубени планинари в Пирин, единият бе намерен на 17-ия час, а другият едва към 10 ч в четвъртък. Какво всъщност се случи и какви бяха проблемите пред спасителите?

- Радостното е, че ги намерихме. Проблемите, които срещнахме, бяха заради многото акции и наличието на хора, които да вземат участие в тях. Само през миналата седмица имахме повече от 10 акции, а някои от тях бяха денонощни и една след друга. Доста сериозен проблем и изпитание пред планинската служба е в толкова натоварен график да включим максимум хора, защото лятно време спасяването става само на ръце.

- Имаше ли грешка на самите туристи?

- За да се стигне до тази ситуация, очевидно е имало грешки. Не ми се иска да влизам в обвинителен режим, но след като са получили информация, че са издирвани и към тях са тръгнали екипи, те са продължили да се движат в различни посоки, които бяха неизвестни за нас.

Когато знаеш, че излизат

хора да те търсят - чакаш

там, където последно

са те засекли,

иначе няма начин да се уцелим. Другата грешка е, че са се разделили, а в тази ситуация това е недопустимо. Третата е, че е трябвало да подходят доста по-сериозно към този маршрут. Те са били част от голяма организирана група, защо са се отделили, не ми е ясно. Трябвало е да кажат по кой маршрут тръгват и какво искат да направят. Самата група трябва да има отговорност към тези хора - да ги изчаква, да ги търси или да предупреждава, че липсват.

- Единият от тях е нямал застраховка, пресметнахте ли колко струва тази акция?

- Банален въпрос и още по-банален отговор - човешкият живот няма цена. Нито животът на пострадалия, нито трудът на спасителя може да бъде остойностен в паричен вид. Можете ли да дадете цена на труда на един доброволец, който си




взима отпуск от работата, за да спасява в планината? Рискът, на който се подлага, може ли да бъде оценен? Иначе материалната стойност на излизането на 5 коли може да се оцени, но то няма никакво значение.

- Все пак колко струва една спасителна акция в планината?

- Миналата година по време на конгрес на Международната организация за планинско спасяване IKAR се направи опит да се пресметне. Взеха се предвид редица фактори – разходите от здравно и осигурително естество, обезщетения, загуби за работодатели. В крайна сметка излезе 150 - 200 хил. евро, но колегите направиха уговорката, че има страшно много фактори, които не могат да бъдат оценени по никакъв начин.

- Научиха ли се българските туристи да се застраховат?

- Българите отиват ли в Алпите без застраховка? Там няма вариант да не си платиш, може би тук също става дума за законодателен пропуск. Никъде в Европа не можеш да се появиш в планината без застраховка. Определено в България застрахователната култура на средностатистическия българин е ниска и това е проблем.

- Успявате ли да си съберете парите от проведените акции?

- Всеки случай е различен и е трудно да го обобщим. Да,

има хора,

които

доброволно

идват и си

покриват

разходите за

спасителната

операция

Но, трябва да отбележа, че всичките тези стойности, които изискваме от пострадалите, могат да покрият само дребна част от разходите, които правим по една спасителна операция. Защото не става дума да отидеш и да си купиш билетче за трамвая или метрото, а за система, която трябва да се поддържа 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Дежурства, екипировка, подготовка на хора, специализирано оборудване, телекомуникации, радиовръзка и какво ли още не. Планинското спасяване е изключително скъпо навсякъде по света.

- Миналата седмица търсихте жена без застраховка над Боянския водопад, която си е платила под 200 лв. за акцията? Това не е ли твърде малка сума?

- За каквато и сума да говорим, тя винаги ще е малка. В крайна сметка не сме търговско дружество, а доброволна организация. Правим всичко възможно да окажем помощ, а след това да търсим възстановяване поне на част от разходите. Все пак трябва да кажем, че самият акт на сключване на застраховка, означава отношение на туристите към проблемите в планината, а и е въпрос на отношение и култура.

- Един от големите проблеми е и липсата на закон за доброволчеството. Как успяват да се освободят от работа и срещат ли проблеми с шефовете си?

- Проблем с доброволците нямаме, има достатъчно хора, които искат да помагат в планината. При последната акция в Пирин на първия ден на терен излязоха 9 човека с куче, а през втория 23-ма души с три спасителни кучета. А това е само за една акция, предполагам си давате сметка колко са участвали във всички. В същото време липсата на закон за доброволчеството, който ясно да регламентира правата и задълженията на тези доброволци и как работодателите да ги освобождават, а държавата да подпомогне тези работодатели, е съществен проблем.

- Какво мотивира човек, за да стане доброволец?

- На всеки курс за спасители задаваме въпроса: Защо искате да станете спасители? Оказа се, че причините са основно две - любов към планината и желанието да помогнеш на пострадал.

- През последните години се наблюдава бум на туристите в планината през лятото. Трябва ли да има задължителни курсове по оцеляване?

- Като цяло проблемът е с българските туристи, които подхождат по-лекомислено. Всякакво обучение- курсове по оцеляване, по планинарска етика или друг вид подготовка, ще бъде плюс. Това е пътят.

- През юни беше продаден последният хеликоптер линейка, това ще затрудни ли работата ви?

- Разбира се. Той се използва за всякакъв вид спасяване, не само за планинско. България остана единствената страна в ЕС, която не разполага с хеликоптерна служба за спасяване. Не е нормално в 21 век държава, която претендира туризмът да е водещ отрасъл,

да не може

да предложи

на туристите

спешна и

квалифицирана

помощ в

планината

Времето за достигане до пострадал във високите части на планините понякога отнема много часове. Достигането е едно на ръка, но и транспортът на пострадалия също отнема страшно много време. В събота на Тевно езеро в Пирин планински спасители оказаха помощ на жена с контузия на глезена. Спасителната акция отне около 20 часа, защото всичко се правеше на ръце.

- Ако имаше хеликоптер, за колко време щяхте да стигнете?

- Такава акция с хеликоптер приключва в рамките на максимум час и половина. Освен това е и по-щадящо за пострадалия.

- Един хеликоптер достатъчен ли е?

- Не. В света съществува система за спасяване по въздух, чиято основна задача е да оказва помощ и да транспортира по най-бързия начин пострадали при пътни инциденти, в отдалечени населени места или планински райони.

- Правени ли са разчети колко хеликоптера са нужни в България, за да има качествено спасяване?

- Да, правени са. България е разделена приблизително на 5 центъра и се предполага, че от 5 до 8 хеликоптера могат да покрият цялата територия на страната, така че в рамките на 15 минути във всяка точка на България да може да достигне специализирана медицинска помощ. Това са европейски и световни стандарти т.нар златен час, в рамките на които пострадалият да бъде доставен до лечебно заведение. Вие сами може да си отговорите дали това е възможно в момента.

- Може ли някаква друга техника да замени хеликоптера?

- Във високите части на планината хеликоптерът е незаменим. С кола можеш да стигнеш докъдето има път, оттам вече всичко е на ръце.

- Колко често ви се е налагало да използвате хеликоптера?

- През последните 4 г. средно 6-7 акции сме имали в планински условия, при критични ситуации за спасяване на тежко пострадали хора.

- Кой се губи по-често - опитните планинари или начинаещите туристи?

- Хората обикновено се губят, защото са подценили условията в планината или са надценили собствените си възможности. Дали са опитни, или неподготвени, няма значение, стига да не подценяват условията.

- Какви съвети може да дадете на хората, които се качват в планината през лятото?

- Да не подценяват условията, защото лятната планина крие своите рискове, така както и зимната. Човек трябва да е готов за маршрута, който предприема, както физически, така и психически. Трябва да е добре екипиран, да се е запознал с метеорологичната прогноза, да е в равностойна група. Задължително да е с пълна батерия на телефона и по възможност да се носи и външна,

да има инсталирано

мобилното приложение

на ПСС, с което да въведе

координатите при бедствие

Разбира се, застраховка. Течности и храна, която да е калорична, но да не е тежка. Хубаво е роднините да знаят по кой маршрут лиза планинаря.

- Ако турист се изгуби сам и му е паднала батерията, какво трябва да направи?

- Сам човек не трябва да излиза в планината. Ако му е паднала батерията и знае, че ние го търсим, най-добре да стои, там където е загубил обхвата, защото можем да намерим координатите чрез мобилните оператори и техните клетки. Никога при тази ситуация човек не трябва да продължава да се движи, защото ще се гоним непрестанно.

- Кои са най-рискови места в планините?

- Това ми прилича на въпроса коя е най-опасната планина. Най-опасна е подценената планина. Тръгвайте към планината с уважение и респект.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Borislavov 16 авг 2019, 13:01
     
    0
     
    0

    С парите за един кенеF-16 може да бъдат доставени 14 хеликоптера Юрокоптер "Дофин" в различни варианти, в това число и санитарни.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker