18.1.1971 г.: Български Ил-18 катастрофира край летище Цюрих

Pan.bg 18 яну 2019 | 14:55 views (532) commentaries(0)
img БЛИЦ
На 18 януари 1971 г. в 15:49 ч. в непосредствена близост до летище Цюрих катастрофира самолет Ил-18 LZ BED на авиокомпания "Балкан". Загиват 45 пътници и 7 от членовете на екипажа на самолета. Сред жертвите е изтъкнатият български диригент Месру Мехмедов. Като по чудо оцеляват командирът на самолета Владимир Владов (Валди) и 12-годишният Израел Фурманович от Бразилия.

Предистория

В този ден е разпоредено на екипажа на Ил-18 да лети и да изпълни задача на Ту-134 по комбинирания маршрут София - Франкфурт - Париж. Междувременно 10 пътници на въпросния Ту-134 чакат на летището в Цюрих и от „Оперативен контрол“ в София разрешават на командира Владов да кацне в Цюрих и да вземе на борда пътниците. Веднага след излитането на самолета от летище Бурже контролната кула на Париж пита командира ще кацне ли на швейцарското летище поради наличието на мъгла. В 15:21 ч. Владов не отказва приземяването в Цюрих, като се основава на метеорологичната сводка, приета от радиста Димитър Барфончовски в 14:50 ч., че небето е ясно, общата видимост е 800 м., а на пистата - 1700 м. Макар и не идеални, тези условия, при наличните инструменти за самолетоводене тогава, позволяват нормално кацане при визуален контрол.

Обстановката рязко се влошава, когато самолетът е в зоната за кацане - видимостта вече е 500/1000 м., но екипажът го установява със закъснение. Появили са се и облаци на височина 200 фута (65 м.) Тези условия излизат извън разрешените норми за пилотиране при кацане на командира Владов.

Следва да се уточнят още две съществени подробности: Първо, командирът оставя на втория пилот Крум Наумов (48 г.) да извърши подхода за кацането. Второ, кацащият преди тях швейцарски самолет прекратява снижението и простартира над пистата.

В 15:30 ч. се сменят диспечерите в Кулата. В 15.35 ч. те получават данни за влошена метеорологична обстановка. Това специално съобщение, наричано от пилотите СПЕЦИ, изобщо не е подадено на екипажа на Ил-18. В 15:36 ч. простартиралият швейцарски екипаж докладва, че земята се вижда едва под 250 м. височина. Българският екипаж и за това не е уведомен.

Казано категорично: в интервала от 15:21 до 15:48 ч. не е подавано нито едно съобщение за промяна в метеорологичната обстановка.

Според авиационния журналист полк. Цветан Цаков при






разследването на катастрофата служителите от контролната кула на Цюрих се оправдавали, че не обърнали внимание на влошаването на времето, тъй като не контролирали постоянно телекса.

В 15:48 ч. командирът Владов получава разрешение за приземяване на писта 16. Това негово решение е правилно, като се има предвид известната му до онзи момент метеорологична обстановка. "Решението на командира да кацне в Цюрих е абсолютно нормално и правилно. Всеки друг пилот би взел същото решение. Че настъпилото влошаване на времето не е било съобщено на екипажа от 15.28 ч. до 15.48 ч. - цели 20 мин., е по вина единствено на наземните служби." Това пък гласи твърдението на швейцарския пилот-командир Фрийз Шрайбер в експертизата му за последвалата катастрофа.


Катастрофата На 900 м. преди началото на пистата самолетът се накланя на ляво, крилото се удря в земята и се пречупва. Самолетът, подготвен за приземяване, е с леко вирнат нос, което позволява плъзгане по равнинната повърхност пред летището с 230 км/час. Плъзгането убива скоростта и вероятно това е бил и големият шанс за оцеляване на пътниците, ако летището не е оградено с висок и стръмен ров, в който се забива фюзелажът на машината и целият самолет е обхванат от пламъци. Пожарните на летището пристигат след 6 мин., поради което мнозина от пътниците почиват не от травми, а от задушаване или от обгаряне.

Разследването на причините за авиационното произшествие е направено от швейцарски експерти с ръководител д-р От. В него е пренебрегвано липсата на метеорологичната информация за екипажа и наличието на ров, в който се разбива машината. При оценката на обстоятелствата за произшествието е пренебрегнато мнението на българските експерти.

Преди пет години командирът Владов дава едно от редките си публични изявления относно катастрофата, в която обяснява, че е оживял случайно
: Помня всичко, но и до днес нямам обяснение защо се случи. Беше мъглив ден в Европа, 18 януари. Имах назначен полет като командир на екипаж за Москва, където прогнозата за времето беше добра. Когато отидох на летището в София, ми казаха, че трябва да изпълня полети за Европа, тъй като в момента няма друг с такава квалификация като моята. Полетите бяха два - Цюрих-Франкфурт-София и София-Париж-София. Обединиха ги и трябваше да летя по линията София-Франкфурт-Париж-Цюрих-София. Излетяхме. Във Франкфурт кацнахме без проблеми. Представителят на "Балкан" там ми каза, че качва 5 човека, които вечерта в София трябва да хванат връзката за Бейрут. Странно е, че същото се случи и в Париж. И там нашият представител ми каза, че качва 5 човека. Помолих да кажат на летището в София да задържат самолета за Бейрут с 30 минути. Предполагах, че горе-долу по това време ще кацна и въпросните пътници ще могат да хванат връзката. Не знаех какво е времето в Цюрих и за всеки случай напълних резервоара за полет до София. Когато навлязох в швейцарска територия, попитах за времето. Дадоха ми окей за кацане. Подготвих маньовъра, имах захват по курсовия маяк. Отдолу потвърдиха. Започнах снижение. После получих и захват по глисадния маяк, този, който води самолета под ъгъла за кацане към пистата. Отдолу ми потвърдиха и ми казаха, че съм на 2 мили от пистата. Това бяха последните разговори. Пилотираше вторият пилот. Някъде на около 180 м височина поех управлението. Виждах земята, всеки момент трябваше да се покажат светлините на пистата. Вдигнах ръцете си, за да хвана волана, а краката насочих към педалите. В този момент усетих удар отдясно по главата. Политнах към борда. В погледа ми се запечата височина 180 м, скорост 300 км в час. Събудих се в болница с три счупени ребра и ключица, отрязано парче от ухото и счупен глезен на крака. Самолетът е бил разрушен откъм моята страна. Нямам никакви спомени как съм се развързал от седалката и как съм излязъл през тази дупка. Самолетът е срещнал земята на 927 м преди пистата.

Вече повече от 40 г. никой не е успял да обясни защо на височина по прибора 180 м. самолетът се удря в земята. Това за сетен път напомня, че авиацията не е най-рационалното поле за човешка дейност. /По материали в интернет/
Екипажът:
пилот - Крум Крумов Наумов
щурман - Георги Александров Грънчаров
борд. механик - Костадин Асенов Овчаров
радист - Димитър Христов Барфоннчовски
стюард - Стойчо Иванов Стоев
стюардеса - Левенда Методиева Минев
а
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker